Международната федерация по кинология №292/29.01.1999 г. Произход: Аржентина Дата на публикуване на стандарта: 29.01.1999 г. Приложение: Куче за лов на едър дивеч Класификация съгласно Стандарта на Международната федерация по кинология: Група 2, подгрупа - молосоид, тип Дого
Външен вид (обща характеристика) Дого Аржентино са нормотипни, монолитни, едри на ръст, тип молоси, мезоморфен тип, притежаващи правилни пропорции, без да изглеждат огромни. Притежават здравина, благодарение на своята силно развита мускулатура, която изпъква под плътна и еластична кожа, плътно прилепнала към тялото посредством подкожна тъкан. Походката на Дого Аржентино е спокойна и сигурна, демонстрира радост от своите движения. Много изострено обоняние и бърза реакция. Характерът е сърдечен, нежен и ласкав. С набиваща се на очи белота. Благодарение на физическите си качества се изявява като истински атлет.
Пропорции Поради монолитността си никоя от частите на тялото на Дого Аржентино не изпъква и не нарушава общата хармонична и балансирана структура. Мезоцефален тип – дължината на муцуната е равна на дължината на черепа. Височината в холката е равна на височината в крупата. Височината на гръдния кош е равна на 50% от височината в холката. Дължината на тялото е с 10% по-голяма от височината в холката.
Темперамент и поведение. Дого Аржентино е весел, открит, прям, приветлив, при необходимост лае, съзнаващ своята сила. Не е агресивен, освен ако не го предизвикат, характеристика, много типична за породата. Тази черта трябва да се съблюдава много стриктно. Демонстрира своя характер в непрекъснати борби за териториално надмощие с други представители на мъжкия пол, характеристика типична за мъжките представители на породата. Като куче-ловец Дого Аржентино е коварен, лукав и хитър, мълчалив и смел, опитен и кален.
Глава Мезоцефален тип, силна и мощна, без остри ъгли, без видими грапавини, в профил - изпъкнало-вдлъбнат тип. Черепът е изпъкнал, подчертано релефен още повече от дъвкателната мускулатура и от тила, муцуната е леко вдлъбната.
Черепът на Дого Аржентино е масивен и изпъкнал, с дъговидни скули, раздалечени достатъчно посредством черепния свод, където е началото на широка слепоочна кухина, което благоприятства развитието на мускулите. Тилният гребен е заличен от развитието на силни тилни мускули. Средната линия на черепа е леко забележима.
Носово-фронтален преход. Той не е съвсем ясно изразен, явява се като преход от изпъкналостта на черепа към вдлъбнатостта на муцуната. Гледан в профил ни дава усещането за завършен образ, посредством релефа на дъговидното пространство на веждите.
Лицева област: със същата дължина като черепната.
Носът на Дого Аржентино е с широки ноздри, оцветен е в черно. Линията леко се издига към върха на носа, поради което муцуната изглежда вдлъбната. Погледната в профил, предната линия на муцуната е перпендикулярна на хоризонталата, права и съвпада с края на предната челюст.
Муцуната на Дого Аржентино е силна, по-скоро дълга отколкото висока, добре развита в широчина, със странични почти слети линии. Горната линия е леко вдлъбната - белег, който се среща почти единствено при дого аржентино.
Устните на Дого Аржентино са умерено пълни, къси и разтегнати, със свободни краища и за предпочитане оцветени в черно.
Челюсти/зъби: силна и добре развита челюст, без долна или горна прогнатия. Краищата на челюстта трябва почти незабележимо да се сливат, осигурявайки хомогенност на двете зъбни дъги. Челюстта осигурява максимално голяма захапка.
Зъбите на Дого Аржентино са големи, добре развити, подредени в редица, с натурални имплантанти, чисти и без кариеси. Препоръчва се зъбните дъги да са хомогенни. Допуска се запушване на зъбите, което се отстранява посредством щипци. Захапката е ножица или клеща.
Бузи: големи и полуплоски, без гънки и вдлъбнатини. Кожата е здрава и еластична.
Очите на Дого Аржентино са тъмни или с цвят на лешник, защитени от клепачи, които най-често са оцветени в черно, като липсата на пигментация не е фатална; достатъчно раздалечени едно от друго, умерено хлътнали. Погледът е внимателен, задълбочен и жив, като при необходимост може да бъде достатъчно твърд и суров, което е характерно най-вече за мъжките екземпляри.
Ушите на Дого Аржентино са странично разположен, с достатъчно голямо разстояние между тях, благодарение на големия и широк череп. За по-голяма функционалност, трябва да са купирани, с триъгълна форма и с дължина, която не превишава 50% от външната част на ухото. Когато не са купирани са със средна дължина, широки, месести, равни и със закръглени върхове. С гладка козина, която се скъсява към края, където могат да се появят малки петна, което не е голям недостатък. Обикновено са увиснали, покривайки по този начин задната част на бузите. В някои случаи, когато е в състояние на бдителност, могат да бъдат полуизправени.
Вратът на Дого Аржентино е дълъг, силен и изправен, с добре развита мускулатура, като в горната част е леко изпъкнал. Има форма на пресечен конус и е свързан с главата посредством мускулна дъга, която е заличила всички костни издатини в този участък чак до гръдния кош. Покрит е с еластична и дебела кожа, която се плъзга свободно върху подкожната клетъчна тъкан. Поради това, че в този участък е малко по-отпусната от останалите части на тялото, образува меки и приятни непровисващи гънки. Тази е една от основните характеристики и отличителни черти на породата. Козината в този участък е малко по-дълга.
Тяло: дължината на тялото (измерена от раменете до бедрата) превишава с 10% височината в холката.
Горна линия на тялото: холката и задницата имат еднаква височина. Това са най-високите точки на горната линия на тялото.
Холка: широка и висока.
Плещи: широки и силни, с много добре развити мускули, като по този начин се образува едно висене по страните.
Гърбът на Дого Аржентино е силен, с много добре развити кръстопоясни мускули, разположени по такъв начин, като че ли има почти неуловимо издигане към края на задницата. Развитието на мускулите в участъка, образуващ горната линия на тялото, придава на екземплярите леко увиснал профил, което си проличава най-вече при по-старите екземпляри, поради голямата мускулна маса на гърба.
Поясницата на Дого Аржентино е умерено дълга, с мощна и добре развита мускулатура, което прави почти незабележими слабинната и седалищната кости. Широка е почти колкото гърдите или съвсем незабележимо по-малко и заедно с хоризонталната част образува ъгъл около 30 градуса, което пък е причината в горната си част да е леко изпъкнала към опашката.
Гърдите на Дого Аржентино са широки и мощни. Горният край на гръдната кост се намира на едно ниво с края на рамото (раменно-лопатъчно ставно свързване), а долната линия на гръдния кош е на височината на лактите. Гръдният кош е широк, с мощен респираторен капацитет, с дълги и дъгообразни кости, свързани с гръдната кост.
Корем/коремна кухина: силен, с добре развита и изпъната мускулатура. Никога не е отпуснат.
Опашката на Дого Аржентино е прикрепена е към горната част на тялото под ъгъл от 30 градуса, във формата на сабя, дебела и дълга, спуска се до скакателната става без да я покрива. Почти винаги е във висящо положение, отпусната. Когато е в действие, тогава опашката е леко повдигната, когато тича в тръс опашката е разположена на нивото на горната линия на тялото или малко над нея.
Крайници: Предни крайници: погледнати заедно, представляват едно цяло, силни, яки, кокалести, пропорционални на тялото на животното, разположени перпендикулярно.
Плешки: високи и пропорционални, много силни, с релефни мускули, с наклоненост 45 градуса.
Надлакетна част (от рамото до лакета): със средна дължина, пропорционални, силни, с мощна мускулатура, образуват ъгъл от 45 градуса.
Лакти: силни, здрави и яки, покрити с плътна и еластична кожа, без гънки, разположени са така до ребрената стена, че създават впечатлението, че са част от нея.
Подлакет (от китката до лакета): еднакъв по дължина с надлакетната част, перпендикулярни на хоризонталата, със здрави кости, с добре развита мускулатура.
Карпални кости: дълги, без костни издадености.
Метакарпална част (стъпало): плоска, гладка, с правилно оформени кости и с хоризонтален наклон от 70-75 градуса.
Предни лапи: закръглени, с къси пръсти, силни, здрави и яки, прибрани, с месести, твърди възглавнички, покрити с плътна кожа, с грапава повърхност при пипане.
Задни крайници: умерено заъглени, паралелни, силни, яки, притежаващи необходимата за тяхната дейност сила и определят типичната походка. Пищялът е здрав, а скакателната става е добре очертана.
Бедра: силни и с видимо много добре развита мускулатура, движат се посредством тазобедрената става под ъгъл около 100 градуса.
Колена: колянната става е под ъгъл 110 градуса.
Подбедрица (от глезена нагоре): малко по-къса от бедрото, силна, с добре развита мускулатура.
Задна колянна извивка: структурата пищял - свирка е къса, силна, осигуряваща двигателна сила на задните крайници, силен прасец, прасецно-пищялната артикулация образува ъгъл от 140 градуса, свирката е яка и здрава, почти цилиндрична, под ъгъл от 90 градуса спрямо хоризонталата. Ако има пети пръст, трябва да бъде отстранен.
Задни лапи: подобни на предните, малко по-тесни и малко по-дълги, иначе притежават същите характеристики.
Движението на Дого Аржентино е пъргаво, подвижно, твърдо и уверено, в момент, когато вниманието на кучето е привлечено от нещо, рефлексите му стават по-бързи и енергични, типична черта на тази порода. Походката е спокойна, бавна и отмерена. В тръс ходи бързо, с изтласкване напред. В кариер демонстрира цялата си енергия и сила, която притежава. След себе си оставя малки паралелни следи. Движението едновременно на предния и заден крак (раван) не се приема, счита се за сериозен дефект.
Кожата на Дого Аржентино е хомогенна, малко дебела и плътна, но мека и еластична, прилепнала към тялото посредством подкожна тъкан, която е полуотпусната, като по този начин осигурява лесното й приплъзване, без видими грапавини и гънки, с изключение на участъка около шията, където клетъчната тъкан е по-отпусната. С възможно минимална пигментация, която обаче се увеличава с годините, като трябва да се има предвид, че кожа с обилна пигментация е недостатък, предпочитат се екземпляри с оцветени в черно клепачи.
Козината на Дого Аржентино е равномерна, еднородна, гладка и приятна на пипане, с дължина от 1,5 до 2 см. Нейната плътност и дебелина варират в зависимост от климатичните условия, при които живеят екземплярите, например: по-рядка и фина при тропически климат (наблюдава се дори известна прозрачност, оголеност, при която пигментацията е изразена ярко); и по-плътна и по-гъста в студените райони, има случаи дори на поникване на допълнителна козина.
Окраската на Дого Аржентино е напълно бяла, приема се за нормално едно черно или оцветено в тъмен цвят петно около очите, което не бива да заема повече от 10% от площта на главата. При два екземпляра, представители на тази порода, съдията би следвало винаги да предпочете този, който е с напълно бяла окраска, без петна.
Размери: височина в холката - мъжки - 62-68, женски 60-65 см.
Недостатъци на Дого Аржентино. Всяко несъответствие с гореизложените критерии се приема като недостатък и се счита за отклонение на стандарта.
Сериозни недостатъци на Дого Аржентино недоразвита костна система; много пигментни петна по лицето; увиснали устни; малки и слаби зъби; наличие на кариес, неправилна захапка; прекалено светли очи; бъчвообразен гръден кош; плоски рамене; прекалено дълга свирка или пищял; нетипична походка; прекалена кожна пигментация при младите екземпляри; появата на малки цветни петна по козината; психически неустойчиви, неспокойни, нервни, раздразнителни екземпляри.
Дисквалифициращи недостатъци при Дого Аржентино, екземплярите не могат да бъдат включени в развъдна дейност прогнатия на горната и долната челюст; различен цвят на очите или небесносини очи; глухота; дълга козина; петна по тялото; ръст по-нисък от 60 см и по-високи от 68 см; агресивност; носна гъба без пигментация; Мъжките трябва да имат два добре оформени тестиса, разположени в скротума.