ТРУДНО можем да разберем характера на един дого аржентино само от реакциите на неговото поведение като цяло. Трябва да държим сметка за това, което е вродено в характера на един индивид и това, което е придобито в продължение на неговия живот.
Без да се правят обобщения, можем да кажем, че така, както и при всички други породи, съществуват толкова характери, колкото са и индивидите. Всяко Дого, което вече е възрастно, може да се разглежда като един свят, с голямо разнообразие на всякакви качества, но ние ще се помъчим да се абстрахираме и да оставим малко настрана психологическите дефиниции, за да можем да анализираме типичните за тази порода инстинктивни импулси.
Дого аржентино трябвa да има авторитетен, силен по характер собственик, защото е възможно да се породят различни проблеми. Когато малкото кученце влезе в къщата, то никога не отива да легне на мястото си, а му се иска да си поиграе с играчките, да опита храната т.е. иска още от малко да доминира навсякъде. Възможно е дори това да е съпроводено с малко ръмжене - точно това е моментът да се започне с дресировката т.е. да се разбере кой е господарят. Трябва да му покажем, че играчките и храната са наши и че ще му ги дадем, когато ние преценим. Най-добре е с дресировката да се заемем, когато кучето е между 4 и 8 месеца, за да е обучено, когато порастне. Има много хора, които се разделят със своите Дого, защото отначало не са започнали да ги обучават добре и на един по-късен етап възпитанието става трудно.

Източник