Кратък исторически преглед Тази порода произхожда от провинция Кордоба, която заема средната част от територията на страната. Неин създател е др. Антонио Норес Мартинес., произхождащ от типично за тази провинция семейство, по професия хуманен лекар. Силната му любов към кучетата, завещана му от неговите деди, е причина за полагането на основите и създаването през 1928 година на нова порода и изработването на съответния стандарт към нея, наречена Дого Аржентино. Неговият труд се състои в методично кръстосване на различни чисти породи с Viejo perro de Cordoba, което се отличава със сила и мощ, но с нестабилна психика, получено чрез кръстоска на Мастиф, Булдог и Бултериер, много познати и ценени през тази епоха на фанатични и ожесточени борби с кучета. Благодарение на къртовската работа, интензивна селекция и основно изучаване на характерите на различните поколения, той постига формирането на Първата фамилия. По своя произход кучето от тази порода е създадено да бъде нещо повече от куче за борба. Поради голямата си страст към лова д-р Мартинес използва тази порода и за лов, по време на който демонстрира, че притежава качества за тази цел. По този начин породата Дого Аржентино много бързо се превръща в едно изключително "Куче за лов". Тази метаморфоза е налице и до днес, независимо, че са минали толкова години от създаването на породата, да бъде куче с изключителна подвижност и да демонстрира, че е един изключителен екземпляр за компания и верен и непреодолим защитник на този, който го обича. Неговата сила, упоритост, силно развито обоняние и безстрашие го правят несравним на фона на другите екземпляри от глутницата ловджийски кучета за лов на глигани, южноамерикански диви свине, пуми и други животни, които нанасят щети на развитието на скотовъдството и земеделието, достатъчно добре развити на територията на Аржентина, благодарение на обширните пасища, с които е богата тази страна. Качествата като разбирателство и решителност, превъзходна мускулатура, характерна само за атлетите, го правят идеалното куче, което може да издържи на всякакви трудни преходи на големи разстояния, при всякакви атмосферни условия, като при това е в състояние да ловува. На 21 май 1964 година тази порода е призната от Федерацията по кинология на Аржентина и от Земеделскто дружество на Аржентина, които започват да създават неговото Родословно дърво. Точно на 31 юли 1973 породата е призната от Федерацията по кинология, като първата и единствена порода на Аржентина, благодарение на неимоверните усилия на Аугустин Норес Мартинес, брат и продължител на делото на създателя на породата. Източник
|