Една история...
 


Много хора имат догота които никога през живота си не са ловували. Някои от тях са тренирани в друга дисциплина (аджилити, шуцхунд и др.). Някои пък ги правят на Лекуващи кучета, Кучета водачи на слепи хора,спасителни кучета и други много благородни и полезни работи. Огромното мнозинство изглежда ги пазят като домашни любимци.

Не виждам нищо погрешно в тази дейност. Не всички могат да ловуват. Както и да е...Надявам се да предам на всички тези хора чувствата, които изпитва човек, когато отиде на лов със своите собствени догота дали нощем или денем няма значение. Тишината на дърветата, безкрайното тичане на кучетата, махащите опашки, душещите нагоре глави, висящите езици. Ти се опитваш да се държиш с тях. Внезапно кучето замръзва наоколо...и тогава невероятното втурване. Ти трябва да видиш как бели, мускулести и силни кучета се втурват през храсталаците като снаряд към мишена, която ти все още неможеш да видиш, но можеш да предполагаш. Те тичат, разбиват храсталаци, все едно са клонки. Ти започваш да разбираш за какво е създадена тази порода.

Ти просто чакаш замръзен. Губиш зрение към тях, те не лаят (никога не го правят), внезапно всичко, което чуваш е далечното пукане на шубраците, как се чупят...и почивката е толкова тиха. Ти отново надигаш ухо да чуеш идващия вятър...Опитваш се да си представиш звука в природата...и внезапно, ето това е! Ти чуваш несъмнените симптоми на битката...без писъци, само объркани шумове и “хм”кане ?? Ееех, това е жребец, той се бие тихо...Имам нужда да го чуя! Господи, пусни ме да отида там, преди той да убие някое от моите кучета! Ти тичаш и тичаш!Къде по дяволите са те?? Тишина...ти спираш. Още тишина. Ти мърдаш главата си и се опитваш да разбереш какво ти казва пустоща, чуваш нечуващото...мъртвият звук на твоето точно муфкане и някои шчупени храсталаци...изключваш и тръгваш отново. “Ийсусе, тези ши*** тръни ме разрязват...загубих си шапката...Не ми пука, трябва да стигна до моите кучета!Трябва да...Какво е това??Скимтене! Плячката е наранила някое от моите кучета! Трябва да побързам!Господи, нека да не е прекалено голямо! Нека да не е убило, някое от моите кучета, защото аз ги имам от прекалено много време и ще бъде моя вината ако нещо им се случи! Моля,моля, моля!!!”Тичаш до последен дъх, но трябва да се държиш...твоите догота се нуждаят от теб! Моят нож ме безпокои! Засяда е в ниските клони...следващия път не трябва да забравям да дърпам то е ръкохватка в моето анти-трънско дънково яке, но сега нямам време. Ето къде са! Все още немога да ги видя, но по дяволите, неможе да са по-далече от 50 ярда! Проклинам тези храсти! Имам нужда да се наведа и да тегля себе си чак дотам...ДА! Ето къде са! Най-накрая!Глиганът е огромен, и моите кучета са заключили главата му. Невероятно е как изглежда! В един момент като този аз имах време да бдя над тях и да ги намеря изглеждащи като венчелистчета на прекрасно цвете...само това в средата към което те бяха привързани е противно...само мъфкането и треперенето означават, че глиганът се опитва да се измъкне!Но те чакат. Те просто не го пускат...те изглждат като пороци. В шока ти отново разбираш отново за какво е създадена породата!

Аз виждам кръв, едно или повече от моите кучета трябва да бъде преместено, защото не е често такава свиня с такъв размер с 2-3 инча (това е около 6 сантиметра) дебела кожа да може да кърви толкова много от кучешките захапки...освен ако не е от неговите уши или тестиси, но никое от моите кучета не е исчезнало за топките, така че...

Аз доближавам свинята и затъвам напълно 10инча от моят нож зад неговото рамо(плешка). Тя просто се свива като ударена от токов удар и се опитва да се отърве от доготата...за да се исправи срещу мен разбира се. Адреналина стига до краен предел, и незнам какво правя тука! Аз махам ножа и го мушкам още веднъж, цялото острие! Аз въртя ножа нагоре и надолу, плячката още не пищеше, все едно исползвам игла вместо този огромен нож, който изглежда толкова заплашителен, когато го погледнеш в къщи, все още малък в момента. Това всичко сега е за гозбата; навсякъде кръв; прасетата; кучетата;...за мен?? Не, аз съм добре. Трябва да довърша това бързо...какво подяволите ми става?!Защо немога да намеря най-важните органи, ако съм го правил преди толкова много пъти??Моите догота продължават да висят като пороци, изглеждат все едно нищо на света неможе да ги накара да пуснат! Взимам две секунди да погледна към тях, докато се опитвам да преместя отново ножа. Между временно свинята започва да удря две догота, които са заключили лявата му страна в дърво...

Отново аз разбирам за какво е създадена породата... в посока никоя друга ситуация неможе да ме накара да разбера това. Но аз съм го правил и преди, а несъм ли?Да, но това изглежда доказва всеки път точките отново и отново.

Накрая аз пробождам прасето за трети път, цялото острие. Аз ръководя за да се събори долу от неговата средна област около корема. Не е класическо изкормване, но най-доброто, което мога да дам на обстоятелствата.Свинята не издава звук, но неочаквано спира да мърда...то е мъртво. Той е мъртъв най-накрая!

Опитвам си да поема дъх. Аз извиквам на моите кучета и те пускат.Те са нервни, кръвта мирише все още на прясна захапка, която става от време на време за което преди няколко минути това беше толкова мощно диво четириного животно сега лежи неподвижно. Проверявам си кучетата: няма сериозни контузии, само някои срязвания, повече кръв отколкото щети. Аз ги потупвам, те ми облизват окървавените ръце...

Време е да погледнем към прасето.Огромно чудовище. Тревожейки се за това с трима причтели в камиона. Неможем да го повдигнем нормално. Занасяме го в къщи. Претегляме го: почти 350 паунда! Време е да го сготвим.

Време е да седна свободно, сръбвам някой “помощник” и си оставям ума да се скита, докато галия все още кървавите бели кучета, седнали до мене, почивка... Това е дого и нищо друго на света неможе да му покаже тази посока. Благодаря на господ за тези емоции и за тази великолепна порода!

История на Марчело Фернандес